Дъщерята на мъглата

Можех да бъда дъщеря на мъглата, мъглата толкова сладка в студен ден, нейното небе бяло и улиците й празни, празни като сърце, пронизано отгоре и отдолу, или дъщеря на сухи клони, например, аз можех да бъда бледа, топло бледа, Като някакво огнище или отсечено дърво, отстрани на безлюден път, можех да бъда дете на парфюма на нощта, или нещо, окачено на стената като сувенир, или сребърна верижка на нечия врата, дете на облак далечно, самотно, сякаш напразно.

Можех да бъда приятел на слаба светлина, никога не съм самотен, не съм толкова нещастен, не чувам музика, не чувам нищо, което танцува душата, но светвам.

Ако си птица, тя не умира, а губи частица живот, когато не пее.
Ами ако бяхте ореол на главата на ангел?