един облак

Страхът ми беше в него, защото той беше вечен, той беше вечен във всяко отношение, отлетях от него и се завихрях около него, той вече не го интересуваше, като разсад босилек, дошъл от абсурда. Обичах кактуса, защото беше толкова самотен и изпуснат, че не знаех, че може да побере толкова много растения до себе си. Страхът ми беше хванат в него и все още не исках да избягам.

Летях и кацнах на ръцете му като гълъб.
Обичам да се вкопчвам в него като малко момиченце, което се вкопчва в баща си въпреки гнева му, защото е забравила да яде. Обичам как ми разказва странни истории и как ме прави нещо невидимо и неосезаемо.

Когато той дойде, времето се изпарява, сякаш не е. Обичам как станах това, което съм, с него. Там, където вече не сме един облак, ние сме един облак.